В зората на залеза виждам светът,
как бавно потъва и тлее мигът.
Разделям се с теб, дано си разбрал,
че грешно моят живот си живял.
Обръщам се, мрак от сянка обвит,
дали ще намеря пътя си скрит?
Тръгвам, не зная къде и кога,
за да стигна свойта звезда.
Оставям и теб, моя вярна любов
с твоята нежност, взел само твоя обков.
Да те виждам в съня и сънувам наяве,
само това... за мен ще остане. ...