Ranrozar (Стойчо Станев)
632 19172
5 окт. 2022 г., 15:39  

Сън 

  Поэзия » Любовная, Философская
385 2 12

Смъртта ми-

тиха и безбрежна:

до главата ми приседна...

Защо си мислех, 

че е стара,грозновата?

Смъртта-весталка млада 

ме погали мълчаливо. 

Тя бе красива, ненагледна

и влюбена в нощта неземна...

"Дойдох,защото те обичам!"

От шепота й очарован 

последвах нейната пътека...

"Готов за  теб съм, мила!"

Тръгнах с нея, тъй спокоен.

И не исках да се будя, 

за да не я загубя.

Смъртта ми-

тиха и безгласа

в изгрева на тази нощ 

бди с мене. 

 

 

© Стойчо Станев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за коментара, Росица!
  • Смъртта се приема от повечето хора като трагедия, за това и винаги си я представяме стара и грозна. Но в крайна сметка тя е част от живота. Няма само изгрев, след него винаги идва и залезът. Хареса ми, Стойчо!
  • Благодаря за коментарите, Виолета и Скитница!
  • Важното е, че е само сън!
    Хубав, стих, Стойчо! Бъди!
  • Здравейте, Стойчо.
    Приятно ми е да видя ваш стих.
    Поздрави!
  • Благодаря за коментарите и оценките, Пепи и Младен!
  • Стиха ти, Стойчо, ми припомни образа на смъртта от нашумелия филм на Боб Фос "Ах този джаз". Сърдечен поздрав и нека смъртта стои далече от теб, колкото млада и очарователна да е!
  • Бялата смърт била най-сладка: от въздействието на студа се стигало де еуфория и човек умирал щастлив. Мисля, че свързва с нещо лошо, грозно и страшно живоя, защото каквато и да е, за живите близки на умиращия остават мъката и болката
    Щом ти взима живота, ако ще мис свят да е, пак е грозна и отвратителна 😡
  • Благодаря за коментарите,Тоти,Миночка и Светла!
  • Много сполучлив образ видение си създал, Стойчо.
  • Стойчо интересен стих, пресъздал си, какво се случва с душата ни повреме на сън! И ме заинтригува! Нали казват, че когато спим, умираме, защото душата ни излиза от тялото и се разхожда из други светове, където и с когото се среща, ни го изпраща като филм и ние го гледаме, всъщност , сънуваме! А когато спрем да сънуваме, тя се завръща и ние се събуждаме. Хареса ми стихът! Поздравявам те!
  • Накара ме да се замисля.
    Защо винаги си представяме Смъртта
    като грозна старица с коса в ръката?
    Поздрави! Успех!
Предложения
: ??:??