Сън

21 мар. 2024 г., 20:40

Поэзия

456 1 0

Над мен Звезди-светулки,
под мене – Небеса.
Луната се показва
с разрошена коса.
Прилича на секира,
която всеки миг –
Земята ампутира
с един предсмъртен вик.
Небето се обръща
и пада като мрак,
а болката се връща
стократно сякаш пак. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Сън

Искате да прочетете повече?

Предложения