Сънувах те със рокля на цветя,
за мене беше като откровение,
а винаги мълчиш и досега
за мен остава мъничко съмнение.
Повдигаш леко крайчеца и ти,
усетила желание у мен,
но имаш ли и ти... уви,
ще бъда ли ощастливен?
© Димитър Димитров Все права защищены