Заклех се, че верен ще бъда...
на свойте мисли, любови и чувства.
Че ще остана верен на своето аз!
На лошото път да не правя...
Да бъда, винаги човек.
Тъжно ми е... къде изчезна,надеждата!?
Къде изчезна ,нашето аз...
Далече в мрака потънахме.
И ето ни в началото пак.
Сълзи, вятър, надежда... гръм
мирише на фалш, тъга,
Народът загива но на кой му пука за това.