Отписвам проблема,
а той, промъква се в съня ми!
Чисто цвете отивам да откъсна,
а то захапа ме за пръстта!
Протягам безпомощно срещу пламъци, ръце,
а те - закриват си лице!
Искам два планински склона с небе,
а помежду им езерце с говорещи риби!
И аз шумно да се разхождам по росни ливади, гори,
а край мене - доверчиви сърни!
Но къде ми е усмивката, защо все се мръщя!?
О, забравила съм я на закачалката в къщи... ...