Рисувам облаци в съня си
и жално трепка моята ръка,
болезнено мълвя си
кога ще свърши нещастието по света.
Дайте ми вълшебна гума,
да изтрия болката и глада,
една приятна топла дума,
да прогони злото и смъртта.
Рисувам облаци в съня си,
опръскани с лазурна белота,
душата ми пътуваща пренася
прегръдката от нежна топлота.
Но ето, че събудих се отново
и светът е същият нещастен,
всеки пазещ гнездото си орлово
и с проблемите си съпричастен...
© Елeна Все права защищены