Автор: Генка Богданова

Сън сънува баба Дана:-
депутатка е избрана,
бодро в Парламента влиза
с ръчно везаната риза -
в бяло, алено, зелено
и готова вдъхновено
да положи тук основи
на закони мъдри, нови.
Без честта си да погази
интересите да пази
на народа гладен, беден,
във Европа днес –последен.
И за тази равносметка,
да потърси строго сметка
и в затвора да изпрати
всички нагли депутати
дето много се оядоха
и народа си предадоха.
Дето пръснаха децата
да се скитат по земята.
Границите разградиха,
разпродаваха, рушиха…
Като кръгли идиоти
подаряваха имоти
и държавните отличия
на съмнителни величия....

Баба Дана не е хрисима,
но е честна, независима
от партийни интереси
и в интриги не се меси.
Не е била тя предателка,
и е твърда почитателка
на онез закони строги
на цар Крума и на Бога,
за безродниците властни,
мафиоти, фирми частни,
за министри, политици
и за кметове, кметици…
Щом Родината предават-
затвор само заслужават!
Щом държат се като Юди,
и държат ни във заблуди,
щом продават територия,
щом променят и история,
мозъците ни промиват
и в душите ни убиват
всички чувства благородни,
любовта към всичко родно,
и дори без капка свян
замърсяват нагло там
чистотата на езика
на България Велика –
всичко да им се отнеме!
Коли, къщите големи,
банковите сметки тлъсти,
с кражби трупани чевръсто -
не на нива, не в завода,
а на гърба на народа.
И, за да е справедлива,
баба Дана, да е жива,
нова клауза добави:-
хубав бой с шамари здрави
и морално наказание –
всенародно порицание,
и презрение открито,
та дано се превъзпитат.

Тъкмо се развихри Дана
нещо шавна под юргана
и съня й тъй прокуди.
Гледа Дана и се чуди:
„В сън съм била депутатка?
Жалко, „управлявах“ кратко!
Ала няма да се спирам
и ще се кандидатирам
за кметица догодина.
После сладко се прозина,
развълнуваната Дана
пак се сгуши под юргана
и започна да сънува
как достойно ще кметува.