Сън в дъжда
Дъждът целувките ти ще измие,
дъхът ти във нощта ще се стопи.
Мъглата моите сълзи ще скрие
и дълго, много дълго ще вали.
Аз още чувам стъпките ти в мрака
по тротоара мокър, опустял.
Минава два. Стоя в дъжда и чакам.
Градът отдавна вече е заспал.
А дланите ти още ме изгарят!
Дъждът не спира. Все вали, вали.
Думите ти във душата парят.
Дали е сън? Не зная. Може би!
© Георги Иванов Все права защищены