СЪН  В  НЕСЕБЪР

          Старинен  град, нахранил хиляди безбрежия,

          със  южни  отражения  от  топлия си залив,

          със буйни  лодки,  теглещи въжетата

          към  изгреви  внезапни  и   срещи  буреносни.

          Край  съхнещите  чирози проплаква тъжна котка,

          в очакване на  бавен, натоварен  залез,

          прозорци  огледални пращат  тайни  знаци,

          напомнящи  на  фар, спасил безброй  души.

          Хотелите  са  пълни  с  туристи  от  планетата,

          ще  трябва  да  преспиваме край  този древен

                                                                                                бряг…

          За  сънища  не  питайте - богати са  на  улови,

          на слънце,  спряло  в  мислите  на  старите  жени,

          а  някъде  в  моретата  от  спомени  пишете,

          че  заливът сънуваше  най-цветните мечти.

                                                                 Илия  Вълчев