11 нояб. 2010 г., 14:25

Сънебродница 

  Поэзия
964 0 21

Мисли врачуват ми нощите. В прашните сънища.

Лутат се в къщи с темели от мъжки мечти.

И сънебродница ти си ми... След кръстопътища.

Водиш ме там, дето вино от сладост горчи...

 

Тичаш сред синори. Хвърляш  усмивки-омайници.

Китна градина си... Пролет със дъх на любов.

Уж те познавам, а май си загадъчна странница?! -

или съм търсил - пò друга жена  с моя зов...

 

Жажда разплиташ. Кичури вият по мене гнездица.

Дланите стъкват  за двама чардак споделен.

Паля с целувки  очите ти - ясни зорници...

После... събуждам се... В сън от звездите  роден.

© Михаил Цветански Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??