Звезди блестят във пясъка
и двамата вървим по тях.
Вятър гони ги вълните
и нас зоват ни те.
Прегърнати от залеза,
милва ни луната.
Щастливи с теб,
хванали ръцете си,
тръпката на любовта ни вика.
А блус се чува от вълните
и ние с теб танцуваме
в ритъма на танца.
Ето, че сме вече в пясъка
и под силата на вятъра
ни отнася в тласъка.
Но в миг звездите няма ги,
утрото наднича зад завесите.
Аз отварям си очите сънена,
а теб те няма тук.
Сън била е тази приказка,
потънала е с мечтите ми.
© Антоанета Лазова Все права защищены