Най-нежните, най-съкровените,
най-тихите смехове, вързани на букет
от сподавени шепоти
и пера на гургулица.
Колкото и да вярваш, че си ги забравил -
те звънват в съня ти шарено.
Точно когато
потъваш в дълбоките му прегръдки.
Защото си в люлка.
Неусетно нощта се стопява, стоплена
от мека прегръдка...
... Едно слънчево око пърха в миглите ти. ...