21 нояб. 2013 г., 18:37

Сънотворение 

  Поэзия
620 0 7
Не съм магъосник мил, ни вещер с криви пръсти
и в чуждо щастие не мога да надничам,
но даже Дявола смирен ще се прекръсти,
узнае ли, любима, колко те обичам.
Ще ококори изумрудени зеници
и ревността му дяволска ще го човърка.
Ще шепне името ти - име на светица,
за мен пък ще кладе казан във своя пъкъл.
Но в мен това едва ли ще роди тревога.
Отдавна циганка съдбата ми предрече.
Задраскан съм от райските графи на Бога
и знам добре къде ще бъда цяла вечност. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Никифоров Все права защищены

Предложения
: ??:??