2 июн. 2007 г., 11:43

Съновно 

  Поэзия
762 0 17

Съновно

 

Няма такова синьо

като в съня ми –

цяло море, красиво,

недосънувано,

още ми е в очите,

кротко, лазурно,

пазя си от искрите –

миг от танцуване...

 

И още се чудя, будна,

как ненадейно

изникна вълна огромна,

прелест неземна,

и толкова синя, толкова...

блести на слънцето,

а аз пред нея стресната,

стоя в просъница

и само немея, гледам я

и възхитена,

да се поместя мъничко

даже не смея,

а тя стои – изправена,

не бърза към мене,

не се страхувам, помня го,

миг на безвремие...

 

И за секунда сякаш

образ пробяга –

две ръце бавно

към мен протягаш

и по вълната леко

двама се носим

и е топло, и синьо,

и няма въпроси...

© Доли Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??