weltschmerz (Лора)
29 26
3 янв. 2008 г., 09:39

Сънувах, че съм твоят ангел 

  Поэзия » Белые стихи
962 0 4

Сънувах, че съм твоят ангел
и не трябваше да използвам
гримирани набързо думи,
не трябваше да минавам през жарава,
за да доказвам, че нестинарска е моята душа.
Не, не беше нужно!
Можех да мълча,
а в бездумието ми ти намираше хиляди думи,
подреждаше ги по твоя нежен начин,
изписваше ги на небето с жадните си пръсти
и после заедно, прегърнати в нашето безвремие,
наблюдавахме как вятърът ги изтриваше.
Сънувах, че съм твоят ангел,
загубен в тъмата, наречена живот,
очите ми - превърнали се в рани,
кървящи от липсата на светлина.
Но нямаше защо да викам -
дълбоко в сърцето си ти виждаше
затвора, на който бе обречено моето сърце.
И имаше те, там до мене,
аз бях твоят ангел -
ти моето спасение…
Накрая се събудих, за да посрещна самотата…
загнездила се в моите пори…

© Лора Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви много!Аз пиша от скоро...или по-точно чак сега се престраших да побликувам.Много съм щастлива,че има хора,коита харесват стиховете ми.
  • прекрасен стих.
    самотата е само гостенка , която пускаш
    в къщи само ако си поискаш...с обич за теб.
  • Самотата е временно явление. Само спомените ни карат да чувстваме липсата на някого който сме обичали и ни обричат на чувството за самота.Погледни напред - срещнеш ли другия спомените ще избледнеят и живота ще придобие нов смисъл - край на самотата! Браво!
  • Допадна ми идеята...И аз имах подобна;>да взема да я реализирам:>
Предложения
: ??:??