Сънувах те

Сънувах те, ти бе в снежнобяла роба,

вървеше боса, като самодива една.

Вървеше в полето сред утринна роса,

Нежна, красива в бяло дива.

Очите ти красиви, сини, косата ти от злато,

усмивката ти, весела, красива, закачлива.

А слънцето вече грееше, бе лято!

Докоснах те, а ти бе тъй игрива,

подскачаше, играеше си с мен!

Събудих се, а то сън необикновен!

Унасям се отново и пак те виждам, радостен!

Усмихвам се и те хващам за ръка

и тичаме в мократа трева сега.

Сякаш не докосваме студената земя,

ръката ми севплете в твоята ръка.

Поспряхме, а устните ни се сляха веднага.

Една целувка топла, вълшебство едно!

Едно човешко същество вече не е само!

Родени сме за да бъдем двама,

това е Истината, друга няма.

Събудих се, а теб те Няма!

Обхвана ме една Тъга Голяма!

Но Вярвам, че ще дойдеш отново

при мен и ще останеш някой ден,

Ще срещнем заедно Любовта,

най-хубавото чувство на Света!

Един Ден Необикновен за теб и мен!