Сънувах твоите раздалечени,
кафяви и добри очи.
И стана тихо покрай мене.
Дъждът престана да върви
към залеза, с косите ти доплавал-
изправен, бавен, горделив.
От планината - твоето рамо -
се спуснаха гори, треви
и преминаваха през мене.
(И пълнех се със светлина.)
Аз бях обичан, нежен, земен,
познавах своята душа. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация