Сънувам сънища, безумни...
сънувам само грях, насилие, тъга.
Уморен от сънните несгоди,
страхувам се отново да заспя.
Не само нощем ги сънувам...
и денем ме спохождат те!?
Дотегна ми да се страхувам
и за сън тялото зове.
Не мога, вече не издържам,
да сънувам грехове.
Не мой, а сътворени от безбожници,
забравили че човеци са и те. ...