Ето, настъпи ноща
и воала си спусна над мен.
Избродирани малки звезди,
танцуват върху черен сатен.
Луната по лицето ме милва
и ме приканва в сладък сън да заспя.
После ръси вълшебен прашец
по челото ми и аз се унасям.
Познай!
Пак теб ще сънувам.
Ето крачиш гордо към мен
по пътека от млечния път нарисувана.
В ръцете си играеш със съзвездие.
Към небето се протягаш и взимаш най-ярката звезда.
Какво ли вълшебство за мен
сътворяваш този път?
Пръстен ли е или пък е гривна?
Но каквото и да,
ти знаеш – аз ще го харесам.
Но най-любимо ми е щом речеш,
че бледнее то пред мен,
защото аз съм по-красива.
Ласкател, кавалер,
ти звездопад и бяла магия,
ти ангел мой с най-топлите очи.
Ти знаеш ли, аз с тебе
колко съм щастлива!
Понеси ме на твоите криле,
танцувай с мен докато те има.
Така ужасно липсваш всеки ден.
Не искам слънцето от мене да те взима.
На Г❤️
© Миглена Спасова Все права защищены