Нощта напира през стъклата…
Край мен е нощна тишина…
Понасям се във небесата,
Над най-красивата страна!..
О, аз съм по-бръз от ракета,
Надбягвам звук и светлина
И съм… в Галактиките непревзети…
Със най-мечтаната мечта!
Щастлив съм като първовлюбен!
И мойта радост няма край!...
Като Щастливица възлюбен,
аз имам вече своя Рай!
Не знам защо и как съм стигнал…
Проскърца моето легло!
След туй до утрото не мигнал,
Разбрах, че сън е туй било!...
© Христо Славов Все права защищены