Течение в сърцето ми става!

Вратите се блъскат... Уплаха голяма!

Листи, изписани с болка, се разхвърчават.

Промъквам се... как този хаос да оправя?!

В сърцето ми течение става!

Кой вратите не затваря?

Един самотник ме разиграва.

Пристъпвам на пръсти... гадая.

Затварям плътно вратите.

Събирам тъжните листи.

И много, много внимавам...

зорко във мрака те наблюдавам.

Пазя си тихо. Примигвам на рядко.

Дишам само, щом се налага.

За сън - дума не става.

Като воин съм - притихнала, огън не паля.

Като бял зимен сън на слънцето се стопявам.

И само уплаха остава от мисли летящи...

сърцето от тях опустява... вятър вратите отваря...

Течение, пак течение става!

Ти ги затваряй, зàвет пази ми.

Не искаш?! Излизам тогава...

Сам притискай вратите!