Белисима (Марияна Димитрова)
37 28
25 июн. 2007 г., 10:27

Сънуваш ме отново 

  Поэзия
835 0 2
Сънуваш ме отново сатенено копринена,
да идвам с тихи стъпки аз към теб сега.
Устните ми цветни - някак си малинени
мъничко откраднали от воала на нощта.

Сънуваш ме отново в каляската на времето,
прехвърлила през рамо въже от сноп звезди.
А в очите ми прехвръкват стреличките ми ледени!
готови да уцелят нашите души.

Сънуваш ме отново сред кълба от чужди сънища,
защото ме сънуваш, знай, не само ти.
И в съня ти ний поемаме през тайни нощни пътища,
които да ни скрият от хорските очи.

А искаш ли довечера не само да сънуваш,
искаш ли довечера да ти се сбъдна аз,
искаш ли довечера при теб да съществувам
и да те превзема аз със мойта страст!

© Марияна Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "...А искаш ли довечера не само да сънуваш,
    искаш ли довечера да ти се сбъдна аз,
    искаш ли довечера при теб да съществувам
    и да те превзема аз със мойта страст!..."
    Да направиш първата крачка?! Нужна е смелост за да счупиш Бариерите на света!С този стих ти си го направила!Поздрав!
  • сатен,коприни,цвят,звезди и страсти...много е хубаво!
Предложения
: ??:??