В стаята свещта догаря бавно,
Осветявайки я със последен лъч
След което знам ще дойде мракът
И ще се затворят моите очи
И тази нощ сънят ще ме споходи
И както винаги ще е един и същ
Изпълнен с много радост и тревоги
Носещ щастие и болка на веднъж
Преплитащ в себе си реалност и мечти
Разкриващ спомени и бъдещи копнежи
В чиито център, мила моя пак си ти
А в периферията аз и стремежа ми към тебе ...