29 янв. 2008 г., 00:05

Сънят като смисъл на живота 

  Поэзия » Другая
5.0 / 5
1298 0 8
Тя се чувства толкова сама
и е скарана с всички хора,
защото вижда само злоба в техните лица
и изстинала е от умора.
Няма си ни майка, ни баща,
няма на кого да сподели
дори онези малките неща,
от които толкова боли.
Когато е будна, тя само плаче,
а мечтае, когато заспи.
Останала съвсем сама - сираче,
копнее да е в съня завинаги. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Все права защищены

Предложения
  • По блестящему снегу шла, поникли плечи. А горячая слеза сорвалась с ресниц. Я нашла тебя, но ты забы...
  • В глуши неведомого края, Что лесом и тайгой порос. Грызёт морковь ушастый зая, Уснул в кустах рогаты...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »