С хапче бяло и без хапче,
сънят все бяга, като отвързан кон.
Хвана ли юздите му, крача
неяхнала го по стръмния склон.
Той ме тегли в тъмници,
през кал и старинни руини.
Искам да полетя като птица,
но животът тежи от години.
Отново изпускам юздите.
Забравих за коня, нека препуска.
Лежа и се взирам в звездите.
Светлините им мигом изпускам. ...