Описваш ме. В контура ми вибрират
милиарди непомислени потайности.
Пресмяташ ме като задача, но варирам
от минус чак до плюс безкрайност.
И палиш свещ по-ясно да ме видиш.
Свещта се стапя. Бавно се разголва
и панделки с минутите изприда.
Ти знаеш всичко. Всъщност – само толкова.
Свещта живее в пълно отрицание
и падат във краката й корделите.
Прераждам се във северно сияние,
когато твойта свещ не ме намери. ...