tanq_mezeva (Таня Мезева)
1600 21359
6 июл. 2014 г., 10:04

Сънят в длани се сгуши 

  Поэзия » Другая
595 0 13

Измислени лягат си дните.
Жадуват за сън закъснял.
Подреждат си пъзел мечтите.
в щрихован каданс черно-бял.
Проплакват от ъглите струни.
Запява балади нощта. 
Звездите по двойки, бездумни, 
в небето танцуват хора.
Луната със четка голяма
рисува сърце на брега,
вълните облечени в пяна
се влюбват в насрещна скала.
Проблясва  във пясъка мида,
със перличка - няма сълза,
една песъчинка съзида
седефно нова мечта...
Сънят в двете длани се сгуши.
Усмихнато кимна с глава.
Там някой го беше научил
да диша любов в самота.

© Таня Мезева Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Бог те е дарил със слово ,дарил те е с любов и моля те не спирай да твориш защото това е твоето клеймо!Поздрави от все сърце!!!
  • Нежен и силно докосващ стих!
    Прозвуча ми като мелодия!
  • "Измислени лягат си дните.
    Жадуват за сън закъснял...
    Звездите по двойки, бездумни,
    в небето танцуват хора...
    Сънят в двете длани се сгуши...
    да диша любов в самота."

    Поетичното ОКО на един текст, който силно ми импонира и докосва душата ми.

    Поздравление, Таня! И нови успехи!
  • Красиво пишеш!
  • Много ме впечатли финалното изречение. Да дишаш любов в самота... сигурно е много трудно постижимо!
  • Благодаря ви!
    Щастлива съм, че чрез създадените образи съм успяла да докосна душите.
  • Перлен стих!
  • Здравей, Таня!
    През последните дни ми е едно такова... сякаш мъжкарят е отстъпил крачка, а в освободеното място веднага се е настанила меланхолия - състояние, доста необичайно за мен. Е, би могло да се случи, и се случва на всеки, та в тази връзка - снощи, прочитайки стихотворението на твоя съименница си казах, че идва точно навреме, давайки храна на меланхолията, за да може тя, сита и доволна, да си тръгне бързо по пътя. Явно съм късметлия, защото след броени часове прочетох и настоящето стихо. Някога, някъде - самата ти бе казала, че умея да създавам картини. Там не ти благодарих, правя го сега. Видях и твоите картини. Толкова красота и нежност има в тях! Като мехлем загладиха, макар и малката пукнатина в емоционалния ми свят. Вървях по редовете, наслаждавах се на колорита и идеите зад него, но го правех леко, без усилие, защото картина и смисъл, сякаш вървят хванати за ръце. Беше си изживяване...
    Благодаря ти отново за създадените усещания, Таня!
  • Неподражаема образност, Таня!Възхитен съм!
    Харесах и го оценявам!Сърдечни поздрави!
  • Истинско вълшебство събрано в стих.
  • Благодаря ви, Надя и Доче!
  • Перличка в стих...
  • Толкова картинно си го нарисувала,че не знам четох ли,видях ли,сънувах ли.....
Предложения
: ??:??