Сънят, в който вярваме, понякога е лъжа

5 нояб. 2009 г., 21:41

Поэзия » Философская

570 0 3

„Сънят, в който вярваме, понякога е лъжа”

Тя тръгна отново в мъглата –

не виждат очите ù!

Ръцете докосваха нещо във плътния мрак

и бавно се спусна надолу по пустите улици

да търси в безкрайния свят забравени радости!

И дълго се лута във мрака –

изстиват ръцете ù!

Краката препъват се – пада и продължава!

Вървеше сред хора, но те не я виждаха

и бързаха в мисли унесени към своите къщи.

А тя не усети кога безмълвна се връщаше –

ненамерила радост, неоткрила надежда!

Не успя да открие това, за което мечтаеше;

не намери тя пътя, по който да тръгне...

Не разбра, че лъжата, в която тя вярваше,

ще остане завинаги в нея и нарича се Сън!

Gabi89 (Ирена Чинтова Спасова)

2009-11-06T13:39:26+02:00

Хубаво е.
veni1212 (Венцислава Иванова)

2009-11-06T10:11:03+02:00

Едно впечетляващо стихотворение!За мен беше удоволствие да те чета.Ще следя творбите ти,защото си от малкото открояващи се автори!Поздрави!
kiss-in-the-rain (Кристина)

2009-11-06T09:51:34+02:00

и бавно се спусна надолу по пустите улици
да търси в безкрайния свят забравени радости!

Усещаш и докосваш, миличък Поздрави!