Светът е пълна със секунди чаша,
а часовете чакат на опашка.
Пълзят пък дните поотделно
през вените неравноделно.
Усещам как кръвта кипи.
Щом кажа:„миг, поспри!“
ще спре светът
да се върти,
изгубил
път,
без дух
и плът,
да се върти
ще спре светът,
щом кажа:„миг, поспри!“
Усещам как кръвта кипи.
През вените, неравноделно,
пълзят пак дните поотделно,
а часовете чакат на опашка.
Светът е пълна със секунди чаша.
27.01.2019
© Мария Димитрова Все права защищены