Сърцата сега са просто следи...

Парчета от любов

танцуват кървав танц. Сърцата сега са просто следи...

Сиянието е без смисъл...

болката разкъсва устни и мечти.

Смъртта е толкова близо,

мога да усетя сковаващия ù дъх- дъхът на празнотата.

Дали ще мога да се преродя

във себе си, отново?...

Без да питам къде са ръцете ти с които рисуваше

мен и косите ми...

Дали ще мога да дишам,

без да ми липсват дългите пожелания за „Лека нощ“ по телефона,

без да ми липсват усмивките, които Слънцето пазеше само за нас?...

Дали нощем ще мога да заспивам,

без сълзите да давят косите и мислите ми?...

дали ще мога просто да спра да те обичам?...

Завивам се с лунна светлина...

тихо...

автор: Моника Стойчева

дата: 18. 08. 2014г.

Luna13 (Моника Стойчева)

2014-09-03T16:11:42+03:00

Благодаря ти, Милена! Радвам се, че беше тук!
Luna13 (Моника Стойчева)

2014-08-29T13:40:20+03:00

Благодаря Ви, момичета! Рози през август, може и да има... скоро, Светле!
Laska (Ласка Александрова)

2014-08-27T18:48:12+03:00

Тъжно е, да, но много красиво!
Поздрав!
contessa (Светла Асенова)

2014-08-27T18:44:08+03:00

Търся те в розите през ... август ...
Липсва ми твоята ранимост, но и така те обичам ...
Luna13 (Моника Стойчева)

2014-08-27T11:40:22+03:00

Благодаря ти, Бароне!