dansyto (Данаил Таков)
817 3640
20 янв. 2019 г., 19:45  

Сърце 

  Поэзия
428 4 5

Защо те имам в себе си – Сърце,

защо Творецът сложи те и в мене?

Без теб ще бъда лек, като перце,

от твоя грохот пълен съм с проблеми.

 

Ти правиш ме да съм незнайно друг –

да мисля съпричастно и тревожно.

Вина да чувствам, не да бъда груб.

Да бъдеш празно, не е ли възможно?

 

А има хора, сякаш без сърца,

и те живеят, дишат и говорят.

Но винаги са с ледени лица –

не се терзаят, вътрешно не спорят.

 

Не искам те, защото ме болиш,

аз казвам ти го смело и направо.

Макар да знам, ще ме унищожиш –

двигател мощен на любов, отляво!

© Данаил Таков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е Еси, Валя, Краси, Ели - не можем без него! То е и наша болка и двигател за съществуването ни! Поздрави, бъдете сърцати!
  • Без "двигател мощен" то живот ли е! Сърдечни поздрави, Дани!
  • Риторично, спонтанно и ...категорично не можеш без него Без неговата болка как щеше да се роди този стих?
  • но не може без него, нали
  • Само си представи тези без сърцата какво изпускат...Казваш и те живеят, дишат и говорят. Да, дишат и говорят, но дали живеят? Не, по-добре си е със сърце, па макар и да боли! Поздрави, Дани!
Предложения
: ??:??