Намерих си сърце на пътя,
захвърлила го беше ти,
от несполуки толкоз пъти
във него вярата изгу̀би.
Не веднъж излъгана остана
и не веднъж във нощите сама.
Затуй ли днес сърцето без пощада
изтръгна и запрати в пепелта?
Така без милост нямаш право,
да го потъпкваш, не, недей!
В гръдта си заключи го здраво.
Във него вярвай и живей!
И, колкото и мъка да почувстваш,
щастието, знай, ще е по сто!
Сърцето си на пътя не изхвърляй,
защото то от Бога е едно!
© Ивелина Тодорова Все права защищены