Превързах пак сърцето. И... забравих.
А устните ми болката напука.
Но никому поклони не направих,
не се проврях през ничия пролука.
Не се бичувах - никого не хапах.
Болеше ме душата (скрито плаках!).
Потъвах в кал, но никого не цапах.
И не Годо, а себе си дочаках.
Не ядох от нахапани комати,
не носех дрехи, носени от други.
Не пазех недискретни компромати,
не давах във замяна на услуги. ...