Сърце ми галопира,
като конче еднорог...
В бяло облаче се спира
и забавило своя ход,
наднича и пее,
плаче и се смее...
Дори и да тъгува,
знае, че живее...
Така си то пътува...
през време и мечти...
В стихове римува
радост и сълзи...
© Нели Илиева Все права защищены
бъди щастлива, мила Нелета...и благословена с много обич.