Приятел, търся си сърце,
такова... истинско, човешко.
Напукано макар да е,
ще го споя с две капки нещо.
То, моето, отдавна спря,
пробито като стара лодка,
изхвърлена на ничий бряг.
(лодкарят се пропи – жив бродник).
Останах по инстинкт и плът
до... колкото да оцелея,
но дните ми ще изтекат,
а пламък нямам, да се сгрея. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.