Нощта е по пътя си спряла,
на прага на есенно утро.
На пътека си мрака постлала
и песен със сълзи запяла.
А тез' сълзи в роса се облекли
по невинни дървесни листя!
И вятърът също из полята побегнал,
сетил с гръдта си скръбта,
видял как размечтана ридала сама.
Поспрял край пътеки,
от умора и прах погрознели
и заслушал оназ' безумна тишина. ...