Сърцето ти от лед ли е, кажи ми!
Защо си тъй студен и мрачен ти?
Ако сега сгрешила съм, прости ми!
Или пък просто всичко забрави!
Можеш ли да любиш и да страдаш?
Камък ли си, нямаш ли душа?
Можеш ли от обич да изгаряш
или твоят Бог е ревността?
Трудно е във нощите да чакаш,
утрото да срещаш в самота.
Вярвах ти! Обичах те и плаках!
Ти дори за сбогом се не спря! ...