20 мар. 2012 г., 18:36

Сърцеглад 

  Поэзия » Другая
1167 0 14
Въздухът отдавна е преситен
с разстояния непроходими.
Липсваш ми така, че търся свише
доказателства за обратимост.
Никнат думи и растат в сърцето,
избуяват след съня си зимен.
Иде пролетта. От върховете
снеговете в долината слизат.
И довчерашните планини
се превръщат в хребети без име,
придойдоха луднали реки,
придойдоха в мен непредвидими. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бистра Малинова Все права защищены

Предложения
: ??:??