Сърцето ми е меко,
затуй душата боледува,
навънка стъпвам леко,
че разумът ми се страхува.
Сърцето ми е меко,
но десницата ми е корава,
дали ще стигна надалеко?
Не бива труд за вятър да се дава!
Сърцето ми е меко,
животът даде ми урок -
ако искам на душа
да ми е леко - не прави голям отскок!
Сърцето ми е меко,
душата ми е слънце,
с разум стига се далеко,
нуждая се от вяра зрънце.
Сърцето бие непрестанно,
сърцето никога не спира,
вяра трябва постоянно
и сърце сърцето да намира.
Сърце - сърца,
уж не сте различни,
но у всички живи същества
тревогите са лични.
Сърцето ми е леко,
но животът пак удари ми плесница
затуй, че стъпвам леко
без да съм мръсница.
© Анна Попова Все права защищены