На мястото на огъня изгорял,
аз бях заровила и двете си ръце,
ровех в пепелта без жал
и търсех своето сърце.
Дори жаравата угаснала бе вече
и романтиката бе заспала,
от света бях отблъсната така далече,
а любовта ми бе умряла.
Но не спирах да ровя из пепелта,
там трябваше да е сърцето ми (нали?!),
което той запали с любовта,
а после остави го да изгори. ...