В съня си теб да преоткривам
за всяко утре е надежда.
От любовта си се опивам
и утрото с живот проглежда.
От леност вяра ме извежда
с магично милата ръка
и моят дух за миг не свежда
стремеж пред тихата тъга.
Умът рисува те сега
с мечтанията си отново.
Какво, че вън вали снега -
в душата ми изгрява слово.
Сърцето ми е твой поет
прогонващ мрак, разтапящ лед.
© Асенчо Грудев Все права защищены