Стича се надолу поредната сълза
и от нея няма никаква полза,
една повече или пък по-малко -
положението наистина е жалко...
Гледам я във счупеното огледало,
стоя си сам, там, в онова бунгало...
Не спирам да се взирам във сълзата,
стича се бавно надолу по бузата.
И по още една сълза отровна,
след всяко мигане се отронва,
макар за нищо да не е виновна,
тя бързо предната догонва... ...