10 авг. 2006 г., 09:44
Сърцето ми любима, плаче-
далеч от тебе е сираче,
защото в нощта ни брачна
пробягна тънка сянка мрачна,
която се превърна в кръст,
родил желание за бърза мъст,
а в нея тегне толкоз жал,
защото бързам, газя в кал…
и хора със съдби предишни
превръщат други в излишни,
а аз се чувствам покварен -
не искам, но съм омърсен, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация