Как можеш да забраниш
на сърцето да обича?
Как можеш да му обясниш,
че няма никакъв смисъл?
Как можеш да спреш кръвта
във огън да бушува?
Как можеш да откажеш мисълта
след Любовта да отпътува?
Нима можеш да ги излъжеш,
че без обич ще са по- добре,
дали все пак ще ти се вържат,
че без Нея ще е светло синьото небе?
Какво ще им дадеш в замяна
на огнената, трепетна Любов -
празнота, самота и страдание,
надежди, обвити в покров?
... Не може никой да излъже
сърце, което в обич е горяло,
че без Любов не ще е тъжно
и само орган кух е във човешко тяло,
защото, колкото и да го лъжеш -
то просто... не ще ти повярва!
© Валентина Иванова Все права защищены