Lingerie (Николай Стойчев)
107 222
27 мар. 2009 г., 13:04

Сърцето прощава 

  Поэзия
746 0 4

Разбирах колко голяма е луната в чаша вода,
с последно трудно вглеждане в звездите,
сърцето ми обвито в ръкавица от мъгла,
прощава прелюдия, разделяйки съдбите.
 
Дори след грешките поправени се каем,
когато са допуснати от чуждо ни сърце,
в мъглявините без посока ще витаем,
зори, залязващи в безоблачно небе.
 
Продължавам сам, без сили, уморен,
но и без прошка, в живота безразборен.
Дни ще идват, някога споделяни,
дни задъхани, пазени във тайна,
погубили се в цветните бръшляни.

© Николай Стойчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Познато ми е....и често сърцето се бави да прости.....но рано и късно ще прости,защото ще му олекне...защото е направено от прошка и любов!!!
    ................Много,много силна творба,много, много,много повече силни емоции,всяка от които е различна.......
  • Простиш ли, ще се възвърне силата,ще отшуми умората.
    Ще дойдат дни, задъхани но споделени.
    Сърцето ще си споделиш. Ще го раздадеш на хората.
    Луната и звездите, за тебе ще са отредени.

    Поздрав Ники!
    Вярвай!
  • ОК - "това е живинка след тъжен любовен край",

    Танцуващите струни на вълшебство...
    Палуващи тайфуни от греховност...
    Вдишвайки ме целуни блаженство ...
    Достигащи луни от властност...

    продължение:

    Вълшебството море е до безкрайност,
    в очите ти се давят даже рибите...
    Тайфуните греховни знаят тайната,
    но за Света да е Любов без име...

    Окъпа ме,
    тайфунът ме понесе.
    Звънтяха струни, сякаш в чуждо
    тяло...
    Греховност ли? Или божествен унес
    е с теб това Безименно начало...


    искаш ли ти да завършиш?
  • А цветните бръшляни ще закрилят дните,
    и тайните им, нали?! И все пак -преди всичко трябва да се научим да прощаваме.
    Казах ли, че стихът ми хареса?!
    Ами... пиша го.
Предложения
: ??:??