Времето забавя крачки в мъртвите листа.
Колко бързо прелетяха миговете летни!
Зимата студенокръвно готви се за старт.
Пролетта… Ах, тя изглежда толкова далече!...
Идват дълги, мразовити декемврийски нощи.
Ще се сгуши самотата в хладната постеля.
И защо ли да го крия? Помня, помня още
пръстите преплетени, телата полудели…
дланите от кадифе… дъха на мъжка страст,
крепостта обхождаща, преди да я превземе…
Помня онова необяснимо между нас…
разчленените посоки… тежките дилеми... ...