Колко нощи безсънни ридаех.
Денем - скривах тъгата с усмивка.
Тайно схеми и скици чертаех,
да заключа сърцето си в клетка.
Там ще мога контрол да налагам.
(Да не прави каквото си иска!)
Усилия непосилни полагам...
а то се дърпа. Не иска и не иска!
Иска си свободата! И тропа
с крак разярено по пода.
Обвинения сипе с охота,
копия хвърля, без жал, без пощада. ...