Колко нощи безсънни ридаех.

Денем - скривах тъгата с усмивка.

Тайно схеми и скици чертаех,

да заключа сърцето си в клетка.

Там ще мога контрол да налагам.

(Да не прави каквото си иска!)

Усилия непосилни полагам...

а то се дърпа. Не иска и не иска!

Иска си свободата! И тропа

с крак разярено по пода.

Обвинения сипе с охота,

копия хвърля, без жал, без пощада.

Предойде ми от информация...

А то не спира. За миг не замлъква.

А във тона такава градация...

(Колко лесно за скандал се надъхва!)

Но е право!... Сега осъзнавам!

Без причина сърцето не полудява!

Иска само да го следвам и чувам.

От днес нататък това и ще правя!