28 июн. 2008 г., 11:00
Търсих думите за благодарност,
но от тез, които са познати,
сякаш няма толкоз лъчезарна -
на Вас да се прошепне за признателност.
На Вас дължа усмивката възвърната,
почти изчезнала от моето лице,
с очите си душата ми прегърнахте
и смъкнахте окови от раненото сърце.
Прекланям се пред вашта отзивчивост,
пред исполинско нежната Ви сила,
че за миг поне направихте щастлива
една душа нещастна и унила. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация