16 нояб. 2004 г., 01:31
Залиня душата и нещо закрета
от разни житейски проблеми,
обраха ме, жално рече ми , клетата,
кажи ми, защо все на мене?
Предаде ме онзи, когото обичах…
Крадец на мечти се оказа.
Взе всичко ценно и от приличие
торба лъжи само остави ми…
Ала заблъска сърцето с юмрука си,
от яд ще се пръсне и плаче :
Лоша стопанка си, вика, не случих,
от днес ефективно съм в стачка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация